Житената питка в село Балканци

Спряхме под „Дебелото меше” в началото на село Балканци. В ширналата се нива уморени жътвари привършваха жътвата. Млади булки, снахи, баби забрадени с бели кърпи превиваха гръб над тежките ръкойки и ги трупаха на кръстци. Само най-мързеливия бе оставен на сянка да пази бебето.
От тук тръгва пътя на Житената питка – и наистина питката бе дошла да обиколи нивката си – хубава като младо момиче. Беше изписана с кръст за да „Помага Бог”, с грозде, житни класове, с прасенце и с пиленца, че да се роди от всичко по много.
Дойде и стопанката на нивата – снахите и дадоха да съхранява „брадата” – най-здравите житни класове, оплетени и завързани с червен конец. Този ритуал е свързан с приключването на жътвата и запазването на плодородието.
Жътварите нарамиха кръстците с думите „Сега ги вдигаме – догодина да не можем”, т.е. да е по-богата реколтата.
Дойде ред да се отдели зърното от плявата – гледа питката как тъпкаха снопите с диканята, как отръскаха и последните сламки с вилите, как се пълнеха крините и се изсипваха във вършачката. Спориха работливите стопани от коя нива най-много зърно ще излезе а накрая поръсиха всички с зрънца жито да се множат благините.
А къде беше отишла питката…
Ето я излиза от пещта – топла и мека. Пое я домакинята с лопатата и и изтръска въглените. Дойде си Житената питка, гледа румена и засмяна – готова е за трапезата. А трапезата от богата – по-богата цяла кулинарна изложба: много питки вити, нагиздени като млади моми, баници наложени, точени, щирници, бабина баклава и още торти, мъфини, кекс „Роза”, кошнички, ябълков сладкиш и още и още. Много се бяха потрудили балканските баби - истински кулинарни магьосници.