Житената питка в село Камен

Щом прекрачихме прага на читалището се озовахме в нов свят, като в приказка.
Каменските самодейци ни пренесоха в миналото. И за да е всичко автентично и истинско бяха направили страхотна селска къща, изпипана до последния детайл с шарените черги, писаните миндери, с газените лампите, и прозорчета с везаните, с български шевици перденца, малката софра и трикраките столчета, пъстрите носии, огнището, стоборите, кладенчето … Жива приказка - деца играят на броилки и гоненица и млади булки да шетат на трапезата.
Стопанката на къщата донесе водица от кладенеца и дари булките със здравец и престилки, дето ги купила от Каменския панаир. Но най-вече ги провери какво ще сготвят за Бъдни вечер и строго да се спази традицията. Най-голямо внимание бе обърнато на обредния хляб Боговицата – той е най- важен за трапезата. Затова и изработването му е строго по традицията. Да се замеси с най-хубавото брашно, да се украси богато с кръст „Да помага Бог във всичко”, с грозде за берекет, с кошери с кошара с агънца и пиленца, да има от всичко в тази къща. И нареди стопанката всички ястия да са постни.
Традициите се предават през поколенията – така и най-старата жена следи за тяхното спазване и разказа за тях на всички поколения в къщата на децата, на булките, а младите момичета научи как да дадат знак на избранниците си – да направят венчета и да ги закичат на коледарските калпаци.
На дечицата разказа, защо се постила слама на трапезата – Да помнят, че Христос се е родил в ясла със слама.
Първо на трапезата сложиха солта завързана с червен конец, че „изчезне ли солта от къщата идва гюролтията”. Сложиха и чесън да пази от зло и болести, мед да е сладък живота, ябълки, лук, че да има после за сланинката, тиквеник, орехи, че да си видят късмета, пълнени чушки с булгур, грозде, боб, вино, кравайчета за коледарите. И поясни стопанката да се знае, че ястията трябва да са 7 , колкото са дните на седмицата, или девет, колкото носи бебето майката, или 12 колкото са месеците, но всичките трябва да са постни. Ще блажат на следващия ден,на Коледа с кървавица и сланинка.
Запалиха игнажденската свещ – тя се пали три пъти на Игнажден, на Бъдни вечер и на Васильовден и се прибира за здраве на семейството – разказва стопанката. Дойде си и домакинът „Аз в къщи и Бог с мене”. Донесе бъдник, миросаха го с масло, тамян и вино – той трябва да издържи до сутринта в огнището, а по искрите се гадае за следващата година. Стопанинът прикади вечерята и покани най- чакания гост на Бъдни вечер ”Ела Боже, да вечеряме!”. От Боговицата оставиха едно парче на иконата и по парче за цялото домочадие. От игнажденската пита пък нарекоха на всеки какво му се полага за следващата година – воловете, козите, нивите, хурката, пчелите, къщата…. И още магия имаше по орехите гадаха за здравето и щастието си през следващата година. И по лучени шушлюпки наричаха за всеки месец от годината. А най-голямата магия бе благословията на коледарите – те наричаха на хляба – вит превит кравай, наричаха на стопанина, на виното и все за здраве, любов и берекет в тази къща. Стопаните ги дариха с кравайчета и бели пешкири, а торбичките им напълниха с ябълки и орехи.
За да бъде магията истинска всички изпяха коледарската песен като благословия за здраве и хубав живот.

Random image