Житената питка в село Царски извор

„ПРОЩАПУЛНИК”

Този важен ритуал за всеки човек бяха избрали самодейците от с. Царски извор.
Прощапулник се нарича ритуалът, който се организира, когато детето направи първите си стабилни крачки без твоя помощ.
Според църковните вярвания прощъпулникът се прави в понеделник, сряда (за да не сяда, демек, т.е. да е работно и разтропано) или неделя, защото тези дни са добрите дни според християнските религиозни представи. А за обреда в Царски извор бе избран още по-хубав ден празник – Петковден, та св. Петка да закриля децата и да дава здраве на всички.
За възстановка на обичая читалищните дейци бяха избрали интересен подход да го представят като предаване на традицията на младото поколение. Водеща фигура в ритуала бе бабата и тя обясняваше на внучетата си.
Самодейците бяха пресъздали интериора на старите къщи с шарените черти и ниската масичка. Всичко бе подготвено за прощапулника – в средата на стаята бе постлано бяло платно, а в единия му край стоеше гиздава малка масичка с подредени върху нея предметите по които ще се гадае за бъдещето на детето. Дойдоха гостите на тържеството – роднини на семейството.
Бабата разказа на своите порастнали внучета, какво представлява обичая и им припомни какво са си избрали те от предметите на прощъпулниците си. Момиченцето си избрало дървената лъжица и затова толкова усърдно помага на майка си в домакинската работа, а момченцето било хванало рендето и всички се надяват голям майстор да стане да прави хубави масички, столове, легла и др.
По традиция предметите трябва предварително да се нарекат – бабата вдигаше всеки предмет и заедно в внучетата си наричаше, каква професия ще донесе на малкото юначе, което днес имаше прощапулник:-докторска чанта – доктор ще стане- да лекува цялото село; баданарка – бояджия да стане, че много пари изкарват, мистрия – майстор да стане – къща да построи; мастилница и перо – писар или чиновник, пък може и министър да стане; книга – да е добър ученик, а после и даскал може да стане; гривна – куюмджия да стане – наките да прави, ножици – фризьор или бръснар да стане; игла и конец – шивач да стане; чук – ковач да стане; паламарка – земеделец да стане и пара – дай Боже, банкер да стане. Тъй нарекоха всичко върху масичката. После бабата показа на всички питката за прощапулника. Обредната пита бе с богата пластична украса и най-важното за този обичай с отпечатък от крачетата на малчугана. Бабата даде питката на вече порасналото момчето и му заръча на бегом да обиколи масата, та така бързо да тича и братчето му.
И дойде ред на най-важната част – майката на малчугана търкулна питката по платното и го подтикна да тича след нея – защапукаха малките крачета, а всички чакаха да видят какво ли ще вземе детенцето, а то хвана питката.
„Браво на детето – каза бабата- хлябът е най-важното нещо. Нека винаги за всеки има хляб и да помните деца „Никой не е по-голям от хляба” и вдигна питката високо над главичката на детенцето.
След това на всички бе дадено по залък от питката с мед да е работно детето, като пчеличките дето са го събирали и да му е сладък живота. Всеки който получеше залък трябваше тичешком до обикаля масата, за да е бързо и здраво детето.
Всички бяха поканени на празничната маса – украсена със свежи цветя и всичко, което предлага есенната градина - кулинарките от с. Царски извор бяха приготвили – пити, баници, тиквеник, соленки, тикви, сирене, мед , пуканки…