АНГЕЛ ИВАНОВ КАРАЛИЙЧЕВ

Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица. Бъдещият приказник е първороден син в семейството на гурбетчия.
След като завършва основно училище в родното си село, Ангел се записва в гимназия в старата столица.

Първото си стихотворение юношата публикува през 1919-а в русенското списание "Ученическа мисъл". "Орелът" е подписано с инициали, по-късно списанието отечатва и други творби на младия Каралийчев.

Името си под поетична творба разказвачът поставя за първи път през 1920-а, когато във вестник "Ученически труд" отпечатват стихотворението му "Искри". Редакторите си позволили да сменят заглавието, което младият автор бил поставил - "Огън", затова той им отвърнал с остро писмо.

На следващата година Ангел Каралийчев завършва Народната мъжка държавна гимназия в Търново и започва работа като общ работник при построяването на железопътната линия Синдел - Долни Чифлик. После младежът с леви убеждания се завръща в родното си село, когато на власт е Стражишката комуна. По поръка на общината Каралийчев се заема да измери землището на селото, като по този начин изкарва нужните за продължаването на образованието му пари.

През 1922-ра Ангел Каралийчев постъпва в Химическия факултет на Софийския университет, но не го завършва.

Докато следва, сътрудничи на вестник "Червен смях", списание "Нов път", вестниците "Чернозем", "Звънар", Наши дни". В тези леви издания Каралийчев печата стихове, разкази и журналистически текстове.
През май 1923-та излиза първата книга на Каралийчев - революционната поема

"Мауна Лоа". Смирненски и Разцветников разпродават по-голяма част от тиража по време на митинг на комунистите в столицата, но младият творец счита поемата за несполучлива и не я преиздава повече.

На следващата година излиза сборникът му с разкази "Ръж". Корицата е дело на Александър Жендов, разказите са отзвук от поражението на антифашисткото въстание от 1923-та.

В края на същата година и в началото на 1925-а два разказа на Ангел Каралийчев за деца отпечатва списание "Детска радост", редактирано от Ран Босилек. Това са "Черното дяволче" и "Житената питка".

Първата му книга за деца - "Мечо", с илюстрации на Илия Бешков, излиза през 1926-а като част от поредицата "Библиотека за малките" на издателство "Хемус".

Две години по-късно, вече отдръпнал се от комунистическите идеи, Каралийчев завършва дипломация в Свободния университет, а през 1928-а е отпечатан сборникът му "Приказен свят", по-късно преиздаден многократно и преведен на 32 езика.

На 1 февруари 1931-ва Каралийчев се жени за Вела Ушева, актриса от Народния театър. Кумуват им Анна Каменова и Николай Лилиев. Същата година младото семейство посещава Франция, където Каралийчев участва в заседание на Пен-клуба.
От 1931-ва до 1944-та година Ангел Каралийчев работи като редактор на списание "Кооперативна просвета", в което създава литературна страничка за деца.

Едно пътуване през 1935-а, при което писателят посещава Венеция, Монте Карло, Барселона, Марсилия и Генуа, ражда пътеписа "Там, където птиците са по-леки". По-късни пътувания вдъхновяват разказвача за пътеписите за Истанбул, "Земята на българите" (1939), "Из съветската страна" (1953).

Приказната повест "Ането", любима на поколения българчета, е посветена на дъщеричката му Анна, родена през 1936 година и починала едва двегодишна, след като вече семейството е загубило и първородния си син Иван. Илюстрациите на "Ането" (1938), както и на "Тошко Африкански" (1940) са на Илия Бешков.

През 1944-та сякаш приказният извор секва - Каралийчев издава сборника разкази "Надежда", а две години по-късно - "Соколова нива". Година след това писателят започва работа като редактор в издателство "Народна младеж". През 1952-ра става завеждащ отдела за детско-юношеска литература в издателство "Български писател", тук приказникът неуморно работи до 1970-а.

През 1957-а Каралийчев е поканен да се присъедини към екипа на списание "Картинна галерия", където остава до смъртта си.

През 1963-та "Народна младеж" издава книгата му "Подрумчета". Уникалната творба е писана дълги години и съдържа афоризми, спомени, мъдри мисли.
Книгата "Спомени", издадена от "Народна култура" през 1967-а, включва пътеписи, случки от детството на писателя, портрети на негови съвременници, с които е общувал.

Същата година Каралийчев дарява на българските деца "Съкровищница" - дебел том с преразказани приказки на различни народи. Съставител и редактор е на деветия том от тринайсеттомното издание "Български народно творчество" - заедно с Величко Вълчев редактират приказките за животни и вълшебните приказки.

Ангел Каралийчев е удостоен с високи отличия - орден "Георги Димитров", орден "Народна република България" първа степен, два пъти е носител на ордените "Кирил и Методий" и "Червено знаме на труда". Получава Димитровска награда през 1965-а, а посмъртно - през 1974-та, е удостоен с международното литературно отличие "Ханс Кристиан Андерсен" за "Приказен свят".

Книги на Каралийчев са преведени на повече от 60 езика, сред които екзотичните виетнамски, грузински, осетински, мордовски-мокша, бенгалски, негови творби има и на есперанто.

Приказникът си отива от този свят на 14 декември 1972 година.