Житената питка в село Ново градище
„ПИТКА ЗА БОГОРОДИЦА”
Във фоаето на читалището след традиционните предмети на бита на българина и произведенията на изкуството на новоградищенските майстори бе разположена още едва изложба – тази посветена на фестивала на Житената питка.
Денят на Божията майка у нас е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресветата Богородица или Голяма Богородица е сред 12-те християнски празника, които се честват и от православни, и от католици. Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуска земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, оттук идва и „успение“- заспиване.
Този празник е свързан с множество обичаи и вярвания, които се спазват всяка година от млади и стари.
Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник сред жените, защото Дева Мария се смята за пазителка на майчинството, децата и семейството. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че трябва да се носят дарове в храма и да се поставят пред Богородичните икони. И тук иконата на Богородица бе заобиколена с дарове.
Друга традиция свързана с празника Голяма Богородица е в храма да се носят плодове, мед и специално приготвена питка.И тук видяхме цялото боготство на новоградищенските ниви и градини – плодове, орехи, грозде, житни класове, тикви, кратунки. На Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето и от бостана. Те се освещават от свещеник и после се раздават. Чак след този ритуал семейството, което отглежда плодовете, може да ги яде. На този ден задължително се яде грозде и диня.
Цетрално място бе отредено за питката на Богородица. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела скромно. Питката се приготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната реколта. За пластичната украса на питката бяха използвани цветовете на богородица – бял, червен и жълт. Около питката се поставя здравец и чимшир – богородичното дърво.
„Времето винаги е правилно, когато искаш да направиш правилното” този цитат не случайно присъстваше в изложбата в Ново Градище. Тъгуват кулинарките от селото по празника на баницата в тяхното село, а знаем,че новоградищенската баница е невероятна. Но винаги е правилното време да покажем своето уважение и преклонение пред българските традиции.
Житената питка е чакан гост на трапезата, а своето уважение и преклонение пред хляба показват със изделията с които всяка година участват във фестивала на Житената питка – жените от Ново Градище. И сега бяха приготвили освен Богородичната пита , Българска пита с цветовете на българското знаме и с традиционните вкусове на хляб, червен пипер и щарена сол, традиционната новоградищенска баница, баница с домашен кашкавал, солени кифлички, тестени рибки и мн. други.
Във фоаето на читалището след традиционните предмети на бита на българина и произведенията на изкуството на новоградищенските майстори бе разположена още едва изложба – тази посветена на фестивала на Житената питка.
Денят на Божията майка у нас е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресветата Богородица или Голяма Богородица е сред 12-те християнски празника, които се честват и от православни, и от католици. Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуска земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, оттук идва и „успение“- заспиване.
Този празник е свързан с множество обичаи и вярвания, които се спазват всяка година от млади и стари.
Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник сред жените, защото Дева Мария се смята за пазителка на майчинството, децата и семейството. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че трябва да се носят дарове в храма и да се поставят пред Богородичните икони. И тук иконата на Богородица бе заобиколена с дарове.
Друга традиция свързана с празника Голяма Богородица е в храма да се носят плодове, мед и специално приготвена питка.И тук видяхме цялото боготство на новоградищенските ниви и градини – плодове, орехи, грозде, житни класове, тикви, кратунки. На Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето и от бостана. Те се освещават от свещеник и после се раздават. Чак след този ритуал семейството, което отглежда плодовете, може да ги яде. На този ден задължително се яде грозде и диня.
Цетрално място бе отредено за питката на Богородица. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела скромно. Питката се приготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната реколта. За пластичната украса на питката бяха използвани цветовете на богородица – бял, червен и жълт. Около питката се поставя здравец и чимшир – богородичното дърво.
„Времето винаги е правилно, когато искаш да направиш правилното” този цитат не случайно присъстваше в изложбата в Ново Градище. Тъгуват кулинарките от селото по празника на баницата в тяхното село, а знаем,че новоградищенската баница е невероятна. Но винаги е правилното време да покажем своето уважение и преклонение пред българските традиции.
Житената питка е чакан гост на трапезата, а своето уважение и преклонение пред хляба показват със изделията с които всяка година участват във фестивала на Житената питка – жените от Ново Градище. И сега бяха приготвили освен Богородичната пита , Българска пита с цветовете на българското знаме и с традиционните вкусове на хляб, червен пипер и щарена сол, традиционната новоградищенска баница, баница с домашен кашкавал, солени кифлички, тестени рибки и мн. други.
Random image
