Житената питка в село Владислав

В уютния малък салон на читалището бе подреден пищен кът посветен на един от най-хубавите празници – Великден. Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.
Великден се празнува три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на църква за тържествена великденска литургия, след която идва ред на празничната трапеза, около която се събира цялото семейство. Богатата великденска трапеза бе отрупана с всички традиционни ястия за празника изработени от сръчните ръце на владиславските жени.
На трапезата най-напред се разчупва обредния хляб от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. На централно място на трапезата бе поставена обредната пита кошница с богата пластична украса и червени яйца.
Козунаците също имаха своето място сред великденските ястия. Великденските козунаци датират като наша традиция едва от три столетия, но вече са основна част от празничните ястия. На трапезата имаше три козунака, кой от кой по дъхави и изкушаващи.
Освен питката и козунака на трапезата имаше още питки, домашна баница с мая, баница със сирене, тутманик, соленки, бисквитена торта, домашна торта, баклава, меденки, великденски сладки.
И понеже на Великден свършват постите имаше петле пълнено с дреболии, традиционно ястие за селото, кюфтета и хубаво червено вино.
Основен момент в обредността според българската традиция е боренето с яйца, тъй като твърдата черупка символизира запечатаната гробница на Христос, а пропукването на яйцето – Неговото възкресение. Този ритуал символизира победата на възкресението над смъртта, е и ритуал за здраве и благополучие. В боренето с яйца „борец” излезе читалището - за тях са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
Това пожелаха на всички щастие, благополучие и най-вече здраве!