Житената питка в село Виноград

В духа на традициите ни потопиха и самодейците от Виноград. Те представиха част от обичаите на Традиционната българска сватба.
Хлябът заема много важно място в обредите на българската сватба – тя започва със заместването на обредните хлябове. Брашното за тях трябва да се пресее през 3, 7 или 9 копринени сита, да се замесят с „неначената” вода в 3, 7 или девет нощви. Хлябовете се наричат и шарят според предназначението си. „Момина пита” тази, която момата ще занесе в новата си къща. „Момкова пита” тази с която ще се посрещнат младите в общия им дом. Видяхме още „Пита за младите” изработена като подкова – да се щастливи младоженците и украсено с цветя и плитки за неразделен и щастлив живот, „Питка слънце” та винаги да има берекет и разбирателство в тази къща , „Питка за кума” – най-голямата, че беше и накичена с печени петлета отгоре. Много питки бяха направили, та нали сватбата ще трае три дни и много гости ще има.
Представянето на обичая започна с размисъл на младоженеца за кого да се ожени – добре, че реши да вземе нашенка, защото трябваше интернационална сватба да правим. Акцентът в представянето на читалищните дейци бе „Посрещането на младите в момковия дом”.
Шествието наближаваше дома на младоженеца – момите играха очистваща ръченица, да изгонят всяко зло и да не поглеждат към младите зли очи. Запяхаа песен подканваща да излезе момковата майка на портите и да посрещне младата булка.
Невестата трябва да донесе берекет в къщата – дадоха и крина с жито и тя пося от него на три страни. Не може да влезе в новия си дом с празни ръце, та внесе пита и бъклица с вино.
Свекървата ги посрещна на прага, благослови ги и ги захрани с „Медена пита”– веднъж със хляб и сол и още веднъж с хляб и мед, че в живото има и добро и лошо, но все да са заедно и да се обичат. Невестата намаза праговете на вратите с мед да е сладък живота им, заведе я свекървата до нощвите да разбърка брашното в тях, защото тя вече ще меси хляба и за да „побелее” в тази къща, заведе я до огнището да разбърка жаравата – та да са здрави и румени децата дето ще се родят, дадоха на невестата да подържи малко момче, та и тя мъжки деца да ражда….
След тези ритуали младите получиха благословия от своите родители и от кумовете и дойде ред на сватбената трапеза.
Празничната трапеза бе наредена в двора на момковия дом. Кумът зае почетното място и по обичай всички се надпреварваха да му угаждат. Централно място на трапезата бе отредено за „Кумовият кравай”. Той се украсява специално с много плетеници, че нищо да не може да разплете връзката между младите,в него се затъква кумовото дръвче – то се прави от клонка чимшир с 1, 3, или 5 разклонения. Дървото бе украсено с ябълки, пуканки, цветя, парички и червен конец. През цялото време на сватбата кума пази кравая и дървото, че го е откупил много скъпо от дружките на момата. Началото на сватбеното угощение се дава след наздравицата на кума с развалянето на кумовото дърво и разчупването на кравая. Ябълките се дават на младите, както и първите хапки от кумовия кравай, после погачата се пуска по трапезата да се раздели между всички присъстващи.
Всички ядат, пият и се веселят, а музикантите свирят мелодии за трапеза.