Житената питка в село Горски сеновец
Πpaзниĸът Poждecтвo Xpиcтoвo или Koлeдa винaги e oчaĸвaн c нeтъpпeниe и paдocт. Изпълнeн c бoгaти oбpeди и cимвoлични дeйcтвия, c xyбaви пecни и блaгocлoвии, c гaдaния зa бъдeщeтo, тoй e изpaз нa вeчнaтa жaждa нa xopaтa зa здpaвe и щacтиe, зa плoдopoдиe и блaгoдeнcтвиe. Сигурно затова и самодейците от Горски Сеновец са избрали именно този празник за своето представяне.
Прекрасен битов кът – истинско огнище в, което догаряше бъдникът сложен още на Бъдни вечер – магическо дърво, а пепелта от него ще се ползва за лекарство и ще участва във всички обреди за плодородие, изгася се с вино, а останките от него се вграждат в ралото дето ще обръща нивите.
Истинска чешма и полици отрупани с менци, гаванки и писани чинии, от старите греди висяха дебели венци – лук, чесън и нанизи с люти чушки, богата реколта бяха събрали стопаните, от всякъде преливаше от богатствата на нивите и градините - пълни кошове с царевица, тикви, чушки, орехи и всичко, което е родила земята.
Истински иконостас със запалено кандило и иконите на Христос и Богородица, че от тях ще измолим здраве, берекет и радост и през следващата година.
Шарени черги и миндери послани с пъстри завивки допълваха интериора, но по-хубави бяха младите момичета нагиздени като за празник, че и бебе спеше в люлката та наистина да е пълна къщата.
Стопанинът бе седнал на трапезата, до него стояха музикантите, а две работливи булки шетаха наоколо.
Какво ли нямаше на трапезата, нали е Коледа трябва да има от всичко. На лично място на трапезата бе поставен Коледния колак – извит като подкова да носи щастие, трижди превит да са честите всички вкъщи, украсен с цветя та да има радост и любов в тази къща и пиленца, че още деца да се родят и житни класове, че да е богата реколтата, и кръст, че да помага Бог във всичко.
И нали вече не се пости другия главен герой на трапезата бе прасето – в котлето, в огнището вреше кървавица, а мъдрата главица на Прасчо, бе на трапезата, и друсан кебап имаше и сланинка да се облажи домочадието след дългия пост.
Богатата трапеза включваше още пити, баница с късмети, баклава, кекс, селска „Добуш” торта, коледни сладки, кравайчета, сърмички, плодове, орехи, туршийки, вино и ракия.
„Честита Коледа, Честито Рождество Христово” - приветстваха ни домакините.
И ни попяха „Замъчи се, Божа майка от Игнажден до Коледа”, след това стопанина прикади вечерята и благослови цялото семейство.
Дойдоха и коледарите с ямурлуци и геги и високи калпаци. Отдалеч се чуваше тяхната песен „Стани, стани нине, нине господине”.
И благословиха коледарите хляба – вит превит кравай, и стопанина, и нивите, и стадата, и децата, а стопаните ги дариха с кравайчета, че ги и сурвакаха и те да са живи и здрави и догодина пак да дойдат.
„Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо” с тази песен започна веселието в тази къща. Припяха и за младите „Лиляно, моме, Лиляно” и за стопаните „Тръгнала е мома Рума из гора зелена”, завъртяха се кръшни хора. Нали е празник всички пеят, играят и се веселят.
„Да са живи и здрави всички! Честита Коледа, Честито Рождество Христово!”
Прекрасен битов кът – истинско огнище в, което догаряше бъдникът сложен още на Бъдни вечер – магическо дърво, а пепелта от него ще се ползва за лекарство и ще участва във всички обреди за плодородие, изгася се с вино, а останките от него се вграждат в ралото дето ще обръща нивите.
Истинска чешма и полици отрупани с менци, гаванки и писани чинии, от старите греди висяха дебели венци – лук, чесън и нанизи с люти чушки, богата реколта бяха събрали стопаните, от всякъде преливаше от богатствата на нивите и градините - пълни кошове с царевица, тикви, чушки, орехи и всичко, което е родила земята.
Истински иконостас със запалено кандило и иконите на Христос и Богородица, че от тях ще измолим здраве, берекет и радост и през следващата година.
Шарени черги и миндери послани с пъстри завивки допълваха интериора, но по-хубави бяха младите момичета нагиздени като за празник, че и бебе спеше в люлката та наистина да е пълна къщата.
Стопанинът бе седнал на трапезата, до него стояха музикантите, а две работливи булки шетаха наоколо.
Какво ли нямаше на трапезата, нали е Коледа трябва да има от всичко. На лично място на трапезата бе поставен Коледния колак – извит като подкова да носи щастие, трижди превит да са честите всички вкъщи, украсен с цветя та да има радост и любов в тази къща и пиленца, че още деца да се родят и житни класове, че да е богата реколтата, и кръст, че да помага Бог във всичко.
И нали вече не се пости другия главен герой на трапезата бе прасето – в котлето, в огнището вреше кървавица, а мъдрата главица на Прасчо, бе на трапезата, и друсан кебап имаше и сланинка да се облажи домочадието след дългия пост.
Богатата трапеза включваше още пити, баница с късмети, баклава, кекс, селска „Добуш” торта, коледни сладки, кравайчета, сърмички, плодове, орехи, туршийки, вино и ракия.
„Честита Коледа, Честито Рождество Христово” - приветстваха ни домакините.
И ни попяха „Замъчи се, Божа майка от Игнажден до Коледа”, след това стопанина прикади вечерята и благослови цялото семейство.
Дойдоха и коледарите с ямурлуци и геги и високи калпаци. Отдалеч се чуваше тяхната песен „Стани, стани нине, нине господине”.
И благословиха коледарите хляба – вит превит кравай, и стопанина, и нивите, и стадата, и децата, а стопаните ги дариха с кравайчета, че ги и сурвакаха и те да са живи и здрави и догодина пак да дойдат.
„Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо” с тази песен започна веселието в тази къща. Припяха и за младите „Лиляно, моме, Лиляно” и за стопаните „Тръгнала е мома Рума из гора зелена”, завъртяха се кръшни хора. Нали е празник всички пеят, играят и се веселят.
„Да са живи и здрави всички! Честита Коледа, Честито Рождество Христово!”
Random image
