Житената питка в село Бряговица

„ПРОЩЪПУЛНИК”

Търкулна се Житената питка и се спря в Бряговица и там питка ще се търкаля за Прощъпулник.
В залата на читалището имаше готова наредена соба с огнище, с миндерите послани с красиви черги и писани възглавници. На синията чакаха приготвени нощвите, брашното, водицата, здравеца от които сръчните ръце на домакинята щеше да приготви питката за Прощъпулника.
Прощъпулник е ритуал, който се прави, след като детето проходи. По него се гадае каква ще е съдбата и професията на детето. За да бъде трудолюбиво детето, е добре прощъпулник да се прави в делничен ден – понеделник, сряда или в събота.
Бабата гледаше детенцето докато майка му омеси обредната пита. Преди да я сложат да се пече, направиха отпечатък от крачето на детенцето върху питката. Дойдоха и гостенчета на малчугана да участват в ритуала. Бабата ги посрещна с китки здравец и ги подкани: „Елате на нашата хубава питка”.
След като се изпече питката, домакинята посла бяло платно на земята, украси го със здравец, а в единия му край постави различни предмети по които щяха да гадаят. Според обичая на прощъпулник предметът, който детето си избере, ще бъде това, което ще го влече и ще стане негова професия. Важно е предметите да бъдат наречени предварително, те трябва да са непознати за детето и то да ги вижда за първи път.
Майката на детето подрипва около платното да е пъргаво детето. След това търкулна питката - първоначално детенцето си хареса питката, но после си избра четка та не се знае може да стане бояджия или пък художник нарече бабата.
След като детето направи своя избор дойде време всички да се повеселят и да опитат от обредната пита. Питката се поднася с мед и сирене, а първият залък се дава на малчугана. Според обичая всеки който си вземе от питата трябва да обиколи масата тичешком, за да върви напред по пътя си детето леко и гладко.
Като всички си взеха от питката прощъпулник дойде ред на кулинарната изложба. На трапезата имаше богато украсена питка за прощъпулник с надпис „Спъпвай смело” и понеже и в това село са майстори кулинари, пък и им липсват двата празника на лопуша и на картофа, бяха отрупали масите със страхотни кулинарни шедьоври – като дърпаната бряговска баница, баница с кайма, вита баница, наложена баница, баница на розички, пълнени хлебчета с топено сирене и хайвер, кексове, фъч, сладкиш „Черни хапки”, еклери, сладки, мъфини, соленки и мн.др. Масата бе покрита с кенарени покривки, украсена със свежи цветя и кошница с даровете на есента.

Random image