Житената питка в село Сушица
ЕТНОГРАФСКАТА СБИРКА НА СУШИЦА ОЖИВЯВА
Житената питка спря своя път в една от житниците на община Стражица – китното село Сушица. Есента бе подготвила дъжд, но читалищните дейци ни поканиха в храма на българщината – читалището, където етнографската сбирка оживя.
Етнографската сбирка е открита на 7.10.2006 г. в чест на 110 години от основаването на Народно читалище – Сушица. Традиционната ни народна култура, и народностното съзнание са основни белези на нашата народност, затова именно читалищата имат тежката задача да ги пазят и предават на идните поколения.
Етнографските сбирки не са само колекции от съдове и покъщнина – те са доказателство за творческия гений и трудолюбието на българина, неговия естествен стремеж към красота и съвършенство.
Тук сред предметите на бита и труда на сушичани, наследени от векове култура и традиции най-истински може да се почувства връзката ни с земята, с хляба с народа…
В обособена част на етнографската сбирка е подреден кът от домашното огнище на – характерните ниски маси с трикраките столове, пъстрите черги, ръчно изработени месали и кърпи, дървените прибори. И тук видяхме пътя на хляба – на лично място пред трапезата бе поставена Брадата, която пазят от края на жътвата тази година – едрите житни класове бяха навели глави – тежки от зърно и да се поклонят на питката.
Видяхме и диканята и хромела, а в нощвите вече имаше от новото брашно с което сръчните стопанки ще омесят хляба.
Кулинарната изложба бе разположена на синиите, покрити с везани кърти и събрали цялото богатство на сушишките ниви. Лично място на трапезата заемаше – погачата – Житената питка, до нея бе поставена вита баница с царевично брашно,соленки, мъфини, козуначени кифлички, крушки, орехчета. Така на една софра видяхме и традицията и нововъведенията в нашата кухня. Трапезата и тук бе украсена с плодовете на есента – ябълки, орехи, праз, лук , чесън, люти чушки, пушена сланина, ракия и бъклица в вино – нека да има от всичко по-много.
Самодейките от Сушица ни демонстрираха някои от старите женски домашни занаяти – предете, тъкане, чепкане на вълна…
Наистина етнографските сбирки трябва да са живи. Само така чрез разкриването на материалните и духовните ценности, създадени от нашия народ, ще накараме всеки българин и особено новото поколение да осъзнае своя корен дълбоко във вековете, да се изпълва с любов и привързаност към миналото, настоящето и бъдещето на своята родина.
Житената питка спря своя път в една от житниците на община Стражица – китното село Сушица. Есента бе подготвила дъжд, но читалищните дейци ни поканиха в храма на българщината – читалището, където етнографската сбирка оживя.
Етнографската сбирка е открита на 7.10.2006 г. в чест на 110 години от основаването на Народно читалище – Сушица. Традиционната ни народна култура, и народностното съзнание са основни белези на нашата народност, затова именно читалищата имат тежката задача да ги пазят и предават на идните поколения.
Етнографските сбирки не са само колекции от съдове и покъщнина – те са доказателство за творческия гений и трудолюбието на българина, неговия естествен стремеж към красота и съвършенство.
Тук сред предметите на бита и труда на сушичани, наследени от векове култура и традиции най-истински може да се почувства връзката ни с земята, с хляба с народа…
В обособена част на етнографската сбирка е подреден кът от домашното огнище на – характерните ниски маси с трикраките столове, пъстрите черги, ръчно изработени месали и кърпи, дървените прибори. И тук видяхме пътя на хляба – на лично място пред трапезата бе поставена Брадата, която пазят от края на жътвата тази година – едрите житни класове бяха навели глави – тежки от зърно и да се поклонят на питката.
Видяхме и диканята и хромела, а в нощвите вече имаше от новото брашно с което сръчните стопанки ще омесят хляба.
Кулинарната изложба бе разположена на синиите, покрити с везани кърти и събрали цялото богатство на сушишките ниви. Лично място на трапезата заемаше – погачата – Житената питка, до нея бе поставена вита баница с царевично брашно,соленки, мъфини, козуначени кифлички, крушки, орехчета. Така на една софра видяхме и традицията и нововъведенията в нашата кухня. Трапезата и тук бе украсена с плодовете на есента – ябълки, орехи, праз, лук , чесън, люти чушки, пушена сланина, ракия и бъклица в вино – нека да има от всичко по-много.
Самодейките от Сушица ни демонстрираха някои от старите женски домашни занаяти – предете, тъкане, чепкане на вълна…
Наистина етнографските сбирки трябва да са живи. Само така чрез разкриването на материалните и духовните ценности, създадени от нашия народ, ще накараме всеки българин и особено новото поколение да осъзнае своя корен дълбоко във вековете, да се изпълва с любов и привързаност към миналото, настоящето и бъдещето на своята родина.
Random image
