Екология

Въздух

Районите за оценка на управление /РОУ/ на качеството на атмосферния въздух /КАВ/ са определени в съответствие с изискванията  на Наредба №7 към Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ ДВ бр.45/03.05.1999 г.

Община Стражица попада в VІ район по чл.30, ал.1, т.3 от горецитираната наредба. Това са райони, в които нивата на един или няколко замърсителя са между съответните горни и долни оценъчни прагове.

На територията на общината няма мониторингови станции за контрол на състоянието на атмосферния въздух /СПККАВ/, поради това всяко тримесечие РИОСВ гр. В.Търново извършва контрол на азотен диоксид /NO2/, серен диоксид /SO2/, сероводород /H2S/, прах и оловни аерозоли. РИОСВ гр. В.Търново контролира предприятията “Велпа-91”АД и “Корадо-България”АД  заради паровата централа на първото и мазутната централа,на второто, които се явяват евентуални източници на замърсяване и при констатиране на превишаване над пределно допустимите граници РИОСВ налага санкции на предприятията замърсители.  

Води

Повърхностните води се формират основно от падналите валежи от сняг и дъжд в района. Характерно за тях е неравномерното им разпределение през различните години, сезони и месеци.

Количеството на повърхностните води на общината се изчислява като сума от повърхностните води, които се генерират на територията й главно от валежи и количеството води, влизащи в общината чрез река Голяма река, Лефеджа и Стара река, които са от поречието на р.Янтра. Повърхностните води са с дъждовно – снежно подхранване и неустойчиво разпределение на оттока.

Подземни води – Естественият ресурс на подземните води в басейна на р. Янтра е в границите между 3,69 и 11,15 м3/сек в зависимост от водообилието на годината и предходните години. В многогодишен аспект ресурсът се оценява на около 7,42 м3/сек , което съответства на една средно водообилна година. Налага се изводът, че Янтренският басейн не е много водообилен на подземни пресни води.                    

Качеството на водите на р. Голяма река се следи след гр. Стражица и пробите направени през 2009-2010 година на пункт BG1YN864411MS320 отговарят на показателите за ІІ – категория водоприемник, съгласно Наредба №7/1986 г., по изследваните показатели.

Качеството на водите на р. Лефеджа се следи при с. Бряговица преди вливането и в р.Янтра на пункт BG1YN00061MS140. Пробите направени през 2009-2010 година отговарят на  показателите за ІІ-категория водоприемник, съгласно Наредба №7/1986 г., по изследваните показатели.

Качеството на водите на р. Стара река се следи при мост след с. Кесарево на пункт BG1YN00651MS160. Пробите направени през 2009-2010 година отговарят на показателите за ІІ – категория водоприемник, съгласно Наредба №7/1986г., по изследваните показатели.

В р. Голяма река е заустена ГПСОВ, през която минават отпадъчните води на гр. Стражица. Същата е изградена на етап механично стъпало. В града канализацията е изградена  на 95,60%.

В с. Кесарево е изградена от общината  980м. канализация /общинска собственост/, а в с. Камен  580 м. също общинска собственост. В останалите населени места няма изградени канализационни клонове.

Питейни води

Град Стражица  получава  вода за питейно-битови нужди от хидровъзел “Йовковци”. Всички останали 21 населени места се водоснабдяват от местни водоизточници  на подземни води. Населените места са обезпечени целогодишно с необходимите водни количества с изключение на с.Теменуга, където има сезонен недостиг на вода, а Q е 9,5 куб. за 24 часа в останалото време.

Язовир “Йовковци” като открит водоизточник с голяма водосборна област е уязвим за замърсяване с органична материя и синтетични повърхностно активни вещества /СПАВ/. Хиперхлорирането на водата, наложено от отдалечеността на водоизточника от основния консуматор, създава риск за образуване на канцерогенни трихалометани /ТХМ/. Лабораторните анализи на водите на язовира и трите му основни притока, извършени от РИОКОЗ – В.Търново не са установили съдържание на СПАВ. Резултатите от изследването им за съдържание на ТХМ през 2009 г. е в рамките на програмата СИНДИ/ показват, че количествата на същите са много по- ниски от препоръчителните норми на Световната здравна организация /СЗО/. Данните от провеждания от РИОКОЗ мониторинг на питейните води показва, че питейната вода в гр.Стражица и селата отговарят на Наредба №9 на МЗ, МРРБ и МОСВ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели /ДВ бр.30/2001 г./ с изключение на селата Благоево, Балканци и Владислав. Водата на тия три села е замърсена с нитрати над 50 мг/л. Мониторингът на питейната вода през 2009 година показва средногодишна концентрация на нитрати 63,93 мг/л (от 49мг/л до 91,1 мг/л), с тенденция на увеличаване в сравнение на преходните години.

Наднорменото съдържание на нитрати в питейната вода най-често е резултат от прекомерното и неправилно торене на почвата с органични и минерални торове във водосборната област на плитки подземни водоизточници, използвани за питейно водоснабдяване. Други източници на нитратно замърсяване на подземните води са отпадните води от животновъдни стопанства, нерегламентирани сметища, населени места без изградена канализация.

Повишеното съдържание на нитрати в питейната вода може да причини водно-нитратна метхемоглобинемия – заболяване, което предизвиква кислородна недостатъчност в организма на кърмачета и бременни жени със стомашно чревни проблеми. За да се намали съдържанието на нитрати във водата е необходимо прилагането на правила за добра земеделска практика. 

Почви и нарушени терени

Главен източник на замърсяване на  почвите е  наторяването. Изследваните почвени проби от санитарно - охранителните зони на картотекираните водоизточници.

Опожаряването на декари стърнища и суха тревна растителност в земеделските земи и горския фонд  водят до замърсяване на атмосферния въздух с вредни газове. Високата температура  води до  увреждане повърхностния слой на почвата, което нарушава  нейната микробиологична структура и воден баланс. Това  от своя страна води до дисбаланс в екосистемата, тъй като микроорганизмите в почвата разлагат  растителните остатъци и създават органични вещества  - един от показателите за плодородието на почвата.

Радиационна обстановка и неблагоприятни лъчения           

В общината до момента не са установени наднормени стойности на йонизиращи лъчения, както и няма източници на радиационно замърсяване.

Отпадъци

Количеството на образуваните битови отпадъци е променлива величина – функция от броя на населението, годишния сезон, мястото, начина на живот, стандарта на населението, степента на благоустрояване на населеното място, начина на отопление на сградите – с или без използване на твърдо гориво и други.

Съгласно наличната информация (годишни отчети на дружествата, извършващи събиране, транспортиране и депониране на битовите отпадъци в община Стражица - (”Титан - Чистота”ООД гр. София; “Титан - Клинър” ООД, гр. Кърджали) общото количество битови отпадъци на територията на общината за периода 2005 – 2010 г. е показано в таблицата долу.

Количество на битовите отпадъци за периода 2005-2010 г.

година

2005

2006

2007

2008

2009

2010

т

т

т

т

т

т

Битови отпадъци

2811,17

2713,405

2238,89

2573,16

2985,60

3702,26

Количество на битовите отпадъци по населени места през периода 2005 - 2010 г.

Населено място

Битови отпадъци (тона)

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 БО+СО+ПО

1

Стражица

2067,105

1974,075

1445,870

1771,01

1802,730

2289,03

2

Кесарево

383,665

259,600

251,800

234,42

248,980

255,57

3

Камен

194,600

280,150

237,960

243,56

271,600

341,7

4

Сушица

165,800

131,790

88,280

103,44

97,880

122,44

5

Балканци

*

7,000

14,500

12,80

24,300

35,9

6

Владислав

*

8,350

37,800

19,50

30,300

42,58

7

Царски Извор

*

12,550

34,600

29,40

41,300

68,86

8

Горски Сеновец

*

4,380

12,830

15,08

67,000

89,02

9

Николаево

*

2,660

4,300

4,60

7,300

13,1

10

Асеново

*

13,100

44,520

41,91

62,150

67,28

11

Бряговица

*

9,200

29,180

24,61

47,120

64,94

12

Благоево

*

10,550

37,250

33,64

52,660

62,92

13

Нова Върбовка

**

**

**

9,80

40,500

56,34

14

Виноград

**

**

**

10,50

40,490

67,34

15

Лозен

**

**

**

11,90

67,740

67,56

16

Мирово

**

**

**

3,34

25,080

31,3

17

Ново Градище

**

**

**

3,86

27,740

31,3

18

Кавлак

**

**

**

1,75

22,080

31,4

19

Любенци

**

**

**

1,04

4,850

5,66

20

Теменуга

***

***

***

***

1,000***

15,52

21

Водно

***

***

***

***

0,900***

11,68

22

Железарци

***

***

***

***

1,900***

16,82

Общо

2811,17

2713,405

2238,89

2576,16

2985,60

3788,26

Забележки:

*     Сметоизвозването на населените места е започнато от месец август 2006 г.

**   Сметоизвозването на населените места е започнато от месец август 2008 г.

*** Сметоизвозването на населените места е започнало от месец септември 2009 г.

Отпадъци от опаковки

С оглед ограничаване на количеството на рециклируемите отпадъци, постъпващи на депа и съобразно изискванията на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, община Стражица  сключи договор за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Договорът е сключен на 17.04.2007 г. със срок до 31.12.2011 г. с организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки „Екопак България” АД (притежаваща разрешение от Министъра на околната среда и водите и осигуряваща финансирането на дейностите, съгласно ЗУО). Понастоящем в организираната  за разделно събиране на отпадъци от опаковки е обхванат общинският център – гр. Стражица. Към м. юни 2010 г. на територията на града са разположени и се обслужват 51 броя пластмасови контейнери тип „Бобър” с обем 1,1 м3, собственост на “Екопак България” АД. Видът на контейнерите е следният:

·          сини контейнери - за събиране на хартиени отпадъци от опаковки;

·          жълти контейнери - за събиране на пластмасови, метални и композитни отпадъци от опаковки;

·          зелени контейнери - за събиране на стъклени отпадъци от опаковки.

Информация за количеството разделно събрани отпадъци от опаковки за периода 2007 – 2010 г. е представена в таблицата по-долу.

Количество разделно събрани отпадъци от опаковки

Вид на отпадъците

Година

Количество по години (тона)

Общо количество (тона)

Хартиени и картонени отпадъци

2007

84,27

184,37

2008

42,42

2009

36,72

2010

20,960

Пластмасови и метални отпадъци

2007

61,58

178,47

2008

41,77

2009

47,84

2010

27,280

Стъклени отпадъци

2007

73,58

174,09

2008

32,41

2009

36,90

2010

31,200

Общо количество разделно събрани отпадъци от опаковки

536,93

Депониране

Депониране се извършва единствено на общинското депо за отпадъци. До 2010 година включително депата по населени места са закрити, което е потвърдено с цялостна документация от РИОСВ гр. В.Търново.

Прилаганият метод за обезвреждане на битовите и строителните отпадъци на територията на община Стражица е депонирането.

Съществуващото депо за неопасни отпадъци на община Стражица е разположено в землището на гр. Стражица, местност „Сухото дере” („Кору дере”), имот № 126015, ЕКАТТЕ 69633 - с обща площ на имота 40,121 дка (по скица). GPS координати: X (позиция изток) = 25.99869; Y (позиция север) = 43.26055; LL (WGS84). Имотът е собственост на община Стражица.

Депонирането на отпадъците е започнало през 1986 г., продължителност на експлоатация 24 години. Експлоатира се на база съставен протокол на комисия от 09.04.1987 г., която определя мястото на депото. Депото е изградено чрез насипване в разлато дере. Отпадъците се прибутват и разстилат с булдозер, като откосът е стръмен (45 - 50º) и достига в най-високата си част до 3,5 - 4 м. На депото се депонират битови, строителни и производствени неопасни отпадъци от община Стражица. Изпълнява се периодично разстилане, уплътняване и запръстяване на отпадъците. Води се отчетна книга на депото, в която се регистрира количеството на депонираните отпадъци.

Списъка на зоните от Натура 2000 BG към 29.11.2007 година може да видите ТУК